автор: Rimoza

Понякога искам да съм облак бял,
да измия до бяло черното на нощта,
да запеят в мен сто искрени бели реки,
да удавят лъжата на всички злобни дни,
да съм силна и бяла, да бъда себе си.
Понякога искам да съм пролет бяла,
от горчивото в мен да направя бял мед,
да полетят в небето сто нови бели мечти,
красив бял изгрев в сърцето ми да разцъфти,
с бяла прошка да покръстя враговете си.
Понякога искам да съм ангел бял,
да литна на бели криле с бяла доброта,
да се родят в мен сто звънливи бели слънца,
и да бъде само ден и само светлина,
в бял рай бели птици да вият бели гнезда.
Понякога, само понякога съм облак бял,
понякога, само понякога съм пролет бяла,
понякога, само понякога съм ангел бял,
тогава на земята бял дъжд щедро вали
и бяло сбъдване усмихва разплакани очи.