решихме да говорим
за политика
и съвсем непринудено
ни дойде на езика
да имитираме животни–
грухтяхме…
блеехме…
и цвилихме…
мучахме…
лаехме…
и чуруликахме…
ръмжахме…
виехме…
и църкахме…
бяхме толкова естествени,
задружни…
и тогава най– егоцентрично
някой се оригна…
в духа на тази автентичност
всички го напсувахме…
няма въздържали се!