автор: vaterlo

Понеже съм богат като пират
и нямам никакви - изобщо - грижи.
И чак от мързел даже съм брадат,
(а трябва също и да се подстрижа):

понеже ми е скучно да летя
подир успехи и да се тревожа,
лежа си най-лечебно във калта
и гледам как светът си точи ножа:

понеже ми е писнало до смърт
от прокурори и от адвокати,
от всеотдайна - за стотачка - плът
и от умници парнико-доматни:

понеже във любов не вярвам аз,
а Бог е всъщност дяволско изчадие,
бих ви изсвирил на калашник валс,
докато гледаме звезди по пладне:

понеже търпелив съм като вол,
което значи пък - далеч от Вола,
за мене щастието е кълбо
след гол, набутан със "ала Пиола":

понеже истината е една,
дори и гола, пак е грозотия.
И името й всъщност е "Цена"
до най-последната и там спатия:

понеже онова напред го няма,
а онова назад съвсем пък хич,
то настоящето е само рама
на фентъзи с чистачки на "Москвич".

А този стих, понеже е ташак,
какъвто са и нашите пастири,
паса в гората и очаквам как
морето някога ще се подсири.