автор: Albatros

Когато падат кестени във Варна
и пусто опустее ли града,
ако във парка някъде те мярна,
и край морето ще те заведа.

Под нас брегът ще опне жълта пустош.
И чайките ще се редят в шпалир.
Ще скърцат мидите под моите обуща –
като бисквити, смачкани от ТИР.

Ще гледаш как морето бърчи стрии
и срутват се вълни като стени –
да бях изпил две мънички ракии,
бих ги сравнил със чорлави жени.

Преди дъждът съвсем да ни намокри
и огъня край нас да угаси,
аз ще погледам лятната ти рокля
и твоите разюздани коси.

Две птици – неполитнали в безкрая –
ръцете ти на топлия ти скут,
не си ли ти видение от Рая?
Или си мой делириум на луд?

Постлал на плажа дрехата си връхна,
след теб ще пийна четири по сто.
И кестенче за спомен ще ти пъхна
във джобчето на твоето манто.