Докато имам сън...
Докато имам...
...ще те оставям да ме бродиш
като дихание,
като незримост,
като несбъднатост от спомени,
да ме изпълваш
като матов здрач
притулил се в зениците ми облачно,
да натежаваш
от неслучен аромат
пробол отвътре някъде,
а после...
...ще те оставям да ме извалиш
като дъждец
в алея свечерена,
да ме отнемеш
върху кленов лист
поел като смирен фрегат по нея.
Да ме изпращаш
с дрезгавия вятър
на път
от мойто утре неплануван,
а в края му,
все още да ме чакаш -
изгубен без остатък.
Несънуван.