Земята е кораб космически,
на който отдавна пътуваме.
Край нас звездите бързо тичат.
Върху крилата й танцуваме.
Снежинка самотна по орбита
от аромати на цвят напоена
и с тревите смачкани любовно -
блуждае тя сред хиляди вселени.
И само влюбените гласове
се търсят като две пчели пияни.
Това сме ние двамата със теб -
протягащи един към други длани.
29.11.2012 г.
914 Б. Алекс.