автор: nikikomedvenska

Не, не искай такава любов -
като шал от ръцете ми ласкави,
като Коледен тих благослов...
Аз не давам рецепта за щастие!

Приеми, че съм юлски пожар,
изгорил всички стари понятия.
Любовта ми е не просто дар -
тя е вечност! И път! И разпятие...

Без уюта на топли стени,
без въздишки, на бримки премятани.
Има толкова много жени -
да завиват със устни душата ти,

над живота ти кротко да бдят,
да ти бъдат дома и огнището,
щом се върнеш от тежкия път
на поредното мое разнищване.

Само аз те обичам така!
И когато си тръгвам на съмване,
прогорената твоя душа
шепне: "Тъмно е! Господи, тъмно е..."