автор: apostola

Не искам младост да се връща
и невъзможно е това.
А старостта да ни прегръща
по остарялата трева.

И днес обичам те такава,
каквато,мила, си сега.
Това и хич не ме смущава,
че пада върху нас снега.

И във снега цъфти кокиче,
и под снега е пролетта!
За мен си същото момиче
от дните ни на младостта.

Не виждам бръчки по лицето.
Не искам даже и да знам.
Сега обичам със сърцето
и цялото ще ти го дам!