автор: azz

І

Движението е невзрачната хармония
на бледосините ти слепи пръсти
в обърнатите смисли на душата
със устни впити по оковите
на бягащите мигове наоколо.
Закърпени очи- слепени процепи,
затворени от храсталака на лъчите
във призрачна окръжност,
която ни задържа върху вятъра
и пълни дробовете с хелий.

ІІ

Леко
издигам се над празните чинии,
над пълни чаши, празни мисли,
над сосиери, маси, пот, усмивки,
над люти сосове, над тоалети
със копчета забодени като зеници,
над стълбове, извиращи от сенки,
подобни на тела, над жестове
и над гранични състояния
със бутониери и бутони
за нагоре.

ІІІ

Надолу спускането е венозно
пролазване в налудничава близост
където пърхат плахи Ероси-
с намазана по тетивата щедрост
така се перфорират всички годности,
а ние в неизтекла трайност-
това не е вибриращата смазка
с която закрепи ръцете си
и вместо да прорастват като корени
от ноктите ти, впити под тревата ми
се разклоняват като родословие
и плъзват филиграни по сърцето ми.

ІV

Пиян Пикасо сякаш демонстрира
какво е да не си кубичен,
измерен, абстрахиран, непонятен,
идеограмен, но това е друга гама
и друг ескиз, на следващото бяло,
полепнало неволно по гръбнака
на тяло неответно на закони
със ясно откроената понятност
че любовта вирее върху въздух,
и хлорофил не и е нужен,
а на свечеряване
е гравитацията между нас-
по- истинска.

V

в сърцето на истиналите стъпки
най неуморно е заспалото движение