автор: Rodenavlotos

Земята има сто причини да е кръгла,
а сто и първата е може би най-смешната-
когато в противоположните посоки тръгнем,
един ден с теб отново да се срещнем.

Ще си поровим из джобовете за чувствата,
които някъде по пътя сме изгубили,
но даже и да не се напълно пусти,
отново няма да успеем да се влюбим.

Природата обича да е кръгла, хората
са тези, със началото и с края
и единици могат само да отворят,
и да преминат през вратите на безкрая.

Животът, откъдето и да го погледнеш,
затваря всичко в свои кръговрати,
а ние мислим, че изчезваме безследно
когато някой ден си тръгнем от земята.

И нищо в този свят не си създава минало,
върти се в кръг, като по ръба на чаша
и затова, навярно, на безкрайността е символ
змия, която е захапала опашката си.

Върти се, в кръг, в главата ми и странна мисъл
за този вечен, кръговратен свят, че май,
погледнато реално, любовта единствена,
е нещото с начало и със край.