автор: vitoriovitalis

Някога ще се видим с тебе.
Някога ще се срещнем.
Няма да сме същите.
Естествено.
Дали ще е пролет?
Дали ще е есен?

Ще се гледаме леко учудени.
Тебе ли съм обичал?
Животът е толкова скучен.
И труден.
Лягаме и ставаме.
Като курдисани.

Бяхме толкова луди.
И двамата.
Мисля, че бяхме щастливи.
Но всичко отдавна...
Избяга.
Не. Просто ние се променихме.

Не се сърдя.
За нищо.
И не тъгувам.
За тебе.
Ти имаш друг ритъм.
Аз имам друго време.

Нищо не би могло да излезе.
Всичко бе...
Просто отчаяно.
И все пак се обичахме...
Искаш ли?...
Да те почерпя?...

Може пък...
Пак да започнем?...
Как се надяваме...
Безнадеждно.
В любовта ни...
Няма многоточие.
Всичко е още зелено.