Прошарен, но чаровен все така.
И погледът ми нежно го изрече.
Придърпваме във ъгъла света -
да бъде само наш, поне за вечер.
Не питай, а разказвай. Но без звук.
Не чуваш ли, очите ми говорят?
По скъпите черти вървя без дъх.
Викът ми натежава неотронен.
Кафето недокоснато стои.
Целувка във косите ми замира.
От връхчето на пръстите струи
море, което бавно ни побира...