автор: gorski

Сърцето се отказа да тупти без смисъл:
къде са ветровете в корабни платна,
които бях сънувал и му бях описал,
къде е оня бряг с вълшебна планина?
Къде са едрите звезди над Фамагуста?
Къде е моят вик: “Отваряй се, Сезам!
Бленуваната пещера сега е пуста
и само прилепи летят и пискат там.

Сърцето – този съдник строг – не ми прощава
наивни обещания, горчив провал...
Не иска дом, любов, не иска власт и слава,
а идеала, който бях му обещал.