автор: barzashka

Отчупен къшей хляб, от който трохите се ронят като студени снежинки по пода на Вселената. Това са звездите, които без да искам изпуснах от дланта си. Никой няма да ги събере, да ги зашие, да ме облече.


*


Чу ли ме? Да?? Това е добре, защото нищо не казах.
*



Чух звъна на камбаните на погребението ми. Сънувах как си поръчвам чорапи вместо визитки. Организирах си вечеринка и единственият ми гост беше скуката. Направих си дневник и го заключих празен.



Когато разказах за това на костенурката ми, тя ме наби и отиде да живее в комуната на червените мравки-наркомани. Не че исках или очаквах разбиране, но все пак беше грубо 7490 години да се опитвам да я изгоня и накрая така да се отнесе с мен.



Добре, че молците са по-големи домошари.



*



Трябва да запълня дупките по пътищата със зрънчо, децата ще се радват. Те не знаят, че има по-страшни неща от вещиците. Сигурно затова е толкова хубава възраст.



А и вещиците не знаят, че има по-страшни неща от чесъна. И по-безсмислени от пътища от зрънчо.



*



В четвъртък ще навърша 23 декара. Това си е неприятна възраст. Хем вече си уморен, хем още не ти се умира. А в същото състояние се налага да изкараш поне още около 30-тина хектара. Ама хич не разбирам хората, които се възхищават на дълголетниците, вместо да им съчувстват или да им се чудят на акъла – кой ги е бил по главата да живеят толкова.