автор: ch

И ето, тук съм - пак стоя,
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...

И пак стоя във този двор,
и галя сенките му скитащи
и сякаш чувам онзи хор
от чувства в мен, съня помитащи...

И пак стоя, незаещ как
да върна всичко по местата му
и пак да имам - онзи свят,
във който молехме съдбата ни...

...да ни дари от свойте дни
и свойте нощи непрежалени,
от своите беди - дори...
...но само с теб да бъдем заедно.

За да отидем пак до там,
където сливат се мечтите ни
и после бавно - сякаш в храм,
да пуснем вярата в душите си.

И ето тук съм - пак стоя
замислен, уморен и беден,
но знам, че в твоята душа,
ще бъде моят миг... последен...