Пътувам към дома,
където съм отраснал,
че дядо и моята баба
от седмица не съм прегърнал.
Спирам пред къщата,
която носи моите младини
застанал дядо пред вратата
сам тежки думи мълви.
Преди минути старата баба,
която щеше да ми се зарадва
бе загубила своята борба -
вече не може да ми се порадва!
От толкова сила в очите и
още повече обич в прегръдката и
тревоги и грижи имаше тя,
а в замяна на внуците любовта!
Пазителко наша - ОБИЧАМЕ ТЕ
няма да забравим,когато звънеше
проверяваше дали сме добре
от километри за нас се грижеше.
Сега и да искам
баба няма да звънне!
Там когато отивам
няма да ме прегърне,
но голямо място ще има
в сърцето ми младо
а мъката задушлива
ще прикрия с лицето и засмяно!
Винаги ще помня радостта и
от моето пристигане,
но не прощавам глупостта си,
че пропуснах това последно прегръщане!