автор: osi4kata

Знаеш ли,
ще ми се да напиша нещо топло,
специално за теб,
нещо обичливо и ласкаво,
нещо нежно.
Да разтопя късчето лед,
в което се е превърнало
сърцето ти,
да накарам кръвта във вените ти
да се раздвижи
и ти да се съживиш за хората
край себе си
и да започнеш да ги виждаш,
чуваш и чувстваш отново.
Защото сега ти си мъртъв,
макар да не ти личи.
Мъртъв си от момента,
в който намрази фауната,
флората,
биосферата и
цялата сферичност на живота
покрай теб.
От момента, когато
спря да обичаш дори себе си.
Знаеш ли, не те упреквам.
Това не е упрек,
а топло съчувствие.
Всяка форма на смърт
ме изпълва със прошка.
И с носталгия по нещо
безвъзвратно отминало.
Но при теб има шанс,
ти си тука все още,
Стиснат здраво във лапите
на човешката зима.
Знаеш ли...