автор: Albatros

Навярно в някой следващ мой живот
ще съм водач на птичи ескадрили –
мъж, който кара на автопилот
през ямбове, хореи и дактили.

Ще пея из бездънни синеви
и ще се срутвам в пропасти зловещи,
но даже там на мен ще ми върви,
защото тук аз глупости не плещих.

Аз се качих на истинския връх.
Небето в мен по Рихтер Господ тресе.
Каквото пях ви – пях ви го до дъх.
Каквото премълчах – не бе за песен.

Тъй нищичко до днес не ви спестих.
Душата ми за вас сега се моли.
Човек лети единствено във стих! –
дори не са му нужни алвеоли.

С моливче зад ухото, стар елек,
с лула тютюн и кремъче за огън,
пазете го! – Поетът е човек,
повел света към лоното на Бога.