Някъде в нищото, на никаква си планета имало сребърно езеро. Но това е само метафора, защото всички знаят, че езерата са течни, а среброто-не. Та просто цветът на водата бил сребрист, по рождение.
Това не е история като за Ел Дорадо и златните хора, които всъщност били покрити със златен прах. Т.е. доста тънко е било да се изкарат за богаташи. Та езерото просто си било сребърно на цвят. А пък на повърхността му растели теменужки. Много красиви. Ама най-красивите теменужки въобще.
Е, веднъж там отишла една жена. Странното е, че там никой не би могъл да отиде, защото мястото било едно такова, абе направено така, че да не бъде намерено. То и тя не го търсела. Глупава случайност. Като застанала пред езерото, жената се превърнала в камък. От психологическа гледна точка, това сигурно е емоционално претоварване, довело до тежка кататония. Аз не разбирам. Нито пък тя. Станала на камък и толкова.
Това не е краят на историята, най-малкото защото това не е никаква история. И съвсем не чакайте принца, който ще оправи нещата с целувка, защото те просто не се оправят така. Позволете на жената да ви изнасилва винаги, когато пожелае и всичко ще е наред. Но като се има предвид, че девойката се била вкаменила, очевидно това с изнасилването не може да бъде изход от ситуацията. То и без това не се появил нито един мъж, което още повече обезсмисля обсъждането.
Исках единствено да ви обясня колко красиви бяха теменужките. Те по принцип са най-красивите цветя, но тези пък бяха най-красивите теменужки. А аз знам това, защото съм облак и по цял ден си стоя над езерото да му се любувам. Преди обикалях навсякъде, познавам всяка педя от тази планета заедно с обитателите й. Но това е най-прелестното място. И понеже само тук си се рея, поемам всички изпарения от езерото, така че съм станал сребърен като него. Ако видите такъв облак, да знаете, че онова приказно езеро с теменужките е наблизо, затова бягайте колкото се може по-далече преди да ви е надвило изкушението. Има неща, които са прекалено красиви, за да бъдат докоснати от човешка ръка или човешки взор.
И без това такова езеро няма, можете да си го представите, ако искате, но после отидете на психиатър, на мен поне ми помогна. Лекарят ми каза, че има напредък и скоро ще престана да бъда сребърен облак. Но не ми каза в какво ще се превърна. Дано бъда теменужка.