автор: starozagorez

Върху двора дъжд се сипе -
много тъжно време.
Сваля на дървото дрипите
и без прах пере ги.

Плава в локвата листо -
жълто параходче
и блести като мънисто
скъсано от палто копче.

Недалеч скимти и плаче
малко мокро куче.
Иска някакво комат-че
и млечице да суче.

То отдавна се изгуби
от баща и майка,
а пък хората са глухи
и не чуват, че се вайка.

Хайде, с тебе да го вземем,
да го отнесем във къщи.
Ние сме гостоприемни -
ще го нахраним и избършим.

То езиче ще изплезе
и ще престане да се мръщи.

18.11.2012 г.
893 Б. Алекс.