автор: 4erGologan

Нейде далече прозвънват звънчета,
тихо ромонят с медни гласчета.
После усилват се лека-полека
и по планинската стръмна пътека
вдига се прах, до ухото долита
тропот нестроен на морни копита.
Бавно отцежда го китна дъбрава –
ваклото стадо дола приближава
и вече припка всяка овчица –
първа да сръбне бистра водица.
Сянка живителна чака я в зноя.
Ще запладнува след водопоя,
а заздрачи ли, бодро поело,
стадото вкупом ще тръгне към село.