автор: djtriples

Седя и мисля си за бъдещето
какво ще направя да съм по-добре?
Не ме задоволява настоящето -
давя себе си в мътно море.
Пътя напред всеки ден ми убягва
към голямото нищо напредвам.
Да успея вече не ми се вярва,
но изхода не е да се предавам.
Устоявам на завлядяваща мизерия,
провирам себе си през големия ад...
явно не покривам критерия
на този капиталово подъл свят.
Таланта във мен расте и извира,
но всякаш в кенефа трябва да е...
никой не ебава да го констатира
вече никой за нищо не го ебе.
Всеки прави всичко за пари,
а изкуството място тук няма...
творец ли си бягай,скрий се умри
това днес е стратегия голяма.
Обръщам погледа си малко назад
и касетката от спомени превъртам,
и виждам един смешен парад
в който на мен не приличам.
В сянка на преминали грешки
давя своите малки амбиции,
но нали грешките са човешки
или сме жалки като боклуци?
Навлизам в нестабилна фаза -
убежденията са повече от вчера
и квато и да струпаш фраза
пред думите ти няма да трепера.
Хора всякакви ,лъжите много,
все по малко аз се доверявам
и като циганче босоного
на малко късмет се надявам.