автор: amduat

Изръбени души простъргват в края,
живот, живян във чуждите очи,
оглозгва ги беззъб ламтеж за рая,
вдълбава белези, прогаря, бели кокали вари.

Звънлив по своему и неприкосновен,
частично незавършен, частично съвършен,
в безмитната зона на своето чистилище,
богата с витрини и модно училище,
нащърбен скелет устремно протраква,
към сладоледаджийницата кости и стави замята.
И си купи мечта - перфекционизъм на клечка,
без да знае, че душата му в идеал едва стига за буболечка.