автор: ZAGORA

Пухкава и малка Жужи,
аз съм изумена,
че от сладък сън ме будиш
на юргана ми качена.

И опашчица от свила
под носа ми вееш.
Казваш ми:” Не си сварила
млякото ми, де е?!”

Ах,ти,котешка принцесо,
капризна и мила!
С тебе никак не е лесно.
Стига си се крила!

Уискас,дробчета и мляко
в купичките получаваш,
мяукаш сладко, мъркаш яко
сякаш ме подканяш
да те гушна и погаля,

С тебе искам да играя,
дъхче мое живо!
От персийчето не зная
коте по-красиво.