автор: Nepenthe

Хиляди години безумие,
хиляди години умора,
хиляди години сред клоуни,
не останаха вече хора.

Пожълтяха листата и отдавна окапаха,
вятърът разпиля ги по булевардите
есенни
и някои се крием сложили маски театърни,
подритвайки жълтата есен във себе си...

Продаваме думи забити със гвоздеи,
нелепо се спъваме и падаме крачейки
вървим във посока обратна на времето,
в очакване да се случи животът ни.