автор: agripina

Една раздърпана, боса любов – почука на вратата ми. Изгоних я! Стъпките и отекнаха по глухото стълбище. Защо идва чак сега, щастлива съм, имам всичко.
Стана ми тъжно, излязох, изкрещях и да се върне, но тя дори не се обърна. Изтичах на улицата – валеше, тя се скри зад ъгъла и не можах да я спра!
Всеки дъждовен ден чакам да дойде пак – една раздърпана, остаряла любов. Ще и отворя, ще изсуша с дъх косите и, ще пием кафе и ще се разходим под дъжда – както преди.
Почука се. Може би е тя – една раздърпана боса любов, моята любов – стара, дългоочаквана, единствена!