автор: starozagorez

Посвещавам на нашия котарак ЧИЧО

Пухкав, беличък и нежен
котаракът тихо мърка.
И заспи ли - неизбежно
върхо книгите ми - хърка.

Обича кротко и върху ръцете
като мъртъв да заспи.
В тъмното очите светят -
всички мишки заслепи.

А разпукне ли се пролет
хуква да си търси дружки.
Врабците хваща още в полет
и разкъсва ги на стружки.

Моли вечер да го приберем,
обрал от всичките бълхите.
Нахрани ли се на корем -
заспива пак...и му прощаваме белите.

14.11.2012 г.
877 Б. Алекс.