Уплашена до смърт...
Страхът дълбае
пробойни рани
по изнурено съзнание.
И пир на вещици
и прилепи кръжат
пробудени от някой
заблудил се светъл лъч.
Времето се спъхва
безнаказано...
Проядени отломки
от корабът разбил се
във скалите,
ще се запилеят
в търсене на остров нов,
с надежда за спасение.