автор: ma_gi

- Кажи ми как да ти помогна?
- Напиши ми стихотворение, сестричко…

С тиха, скръбна въздишка,
отрони те вятърът
в този спрял и застинал,
небързащ за никъде, есенен ден.
Задържа се дъхът ти,
а сушеше те лятото…
… въздъхна и тръгна
за Някъде…
… и сега си без мен…
Не е лъвско сърцето ми,
Шушулчице моя,
и е свито от болка,
и сковано от страх,
а държах те в ръцете си
и не спрях да говоря
за цъфтящи градини
и зелени поляни…
…и как леко ще стъпваш по тях,

че най-страшното мина
и за теб ще разсъмне,
светлинката ще видиш
сред студения мрак…
…че е хубаво там,
но не ща да си тръгваш,
как да знам ще те видя ли пак…

Моя храбра Шушулко,
така те обичам!
Черен креп е завесата,
а си сякаш до мен!
Нангияла, сега е
две боси момичета…
…тихо присъствие…
топъл, есенен ден…