автор: vitoriovitalis

Обичам две жени. Едната е жена ми.
Най-съвършеното от всички същества.
А другата... О, Господи, не знам каква е.
Приличат си, както денят прилича на нощта.

И аз съм между двете разпнат.
Веднъж съм слънце, други път – луна.
Едната ме посреща в къщи с ласки.
А другата навън ме мами с зов: ”Ела...”.

И двете се кълнат, че ме обичат.
Любов усещам и у двете аз.
И двете са жени, не са момичета.
И е любов, изпълнена със знойна страст.

Когато вечер гледам автобусите,
да светят като кораби сред залива,
си мисля: ”Защо не се познават помежду си?
Така по-лесна ще е изневярата...”