автор: rosina

На смядовски диалект


Едно време съ праех на кошута,
ама никой, дори не мъ разпозна,
чи от горе до долу си бях дива лъвица,
с една дума, сто- процентова жина.

Туй сравнение го бях чула в една весела песен,
нищо, чи е някаква чалга.
В нея се пееше, че животът бил толкова лесен,
по- точну кат залъгалка.

После гледам, всички срещу нея ревът,
страдат горките, че ги разлюбват.
То от такива, гледат все да съ отървът,
само най- лудите понякога осъмват.

Абе момчета, им викам, недейте така,
не търсете все кротки кушути!
Те не виреят, ей тъй на, на случайни места
и няма с какво да съ толкоз прочути.

Какво от това, че си слагали лъжлив селикон,
сега всеки иска туй, което си няма,
то и рицарите днес, да не би да съ на кон,
затова и любовта им е драма.

Аз искам поука да си вземете вий от тези слова
и да не си вирите толкоз много носовете,
щот музиката е най- великото нещо на света,
пред нея мълчат, дори и Боговете.

Така, че за нищо не съм толкова категорична
и съм готова с всеки да споря сега.
Тя в основата си, никога не може да е различна,
ако приемем, че любовта е една.