автор: YouNeedLobotomy

- Лешоядите са прекрасни. Едни от малкото животни, които проявяват възпитанието да те изчакат да умреш сам, преди да те изядат - каза и после коремните й мускули се свиха твърде много и започна да си личи, че се затруднява с поемането на въздух.
- Казах ти да не говориш – смъмрих ядно, но не спирах да повдигам таза си на равни интервали. - Прецаква ти дишането.
Тя се опитваше да се издърпа от мен, но аз я държах здраво и продължавах да я чукам със същия темп, докато накрая не ми се изплъзна.
- Именно затова те мразя - сподели тя, докато дишаше дълбоко. - Ти си лъв. От онзи тип шибаняци, които ходят надуто и убиват тревопасни. И лешоядите ядат месо, но не обичат да се правят на велики.
- Тогава защо се е.еш с мен, а не с някой от тях?
- Защото те още те чакат да умреш.
Умно. Тя е такава остроумна курва.
- Обичам те - казах й го. - Ти си наистина специално момиче.
- Аз съм шибана уникална снежинка - отвърна тя заспало и сложи възглавница върху главата си.
***
Осъзнавам, че парите ми са единствената причина да стои с мен. Тя е красива, талантлива, умна, изкарала е отличен САТ и й трябва някой да плаща за лъскавото й образование. Моята прекрасна принцеса-курва иска да учи в Харвард.
И не я обвинявам за това, че няма никаква страст към мен. Страдам от ранно оплешивяване, никога не съм бил особено амбициозен или умен. Дебел съм. На 25 съм и вече съм развалина. Единственото, с което превъзхождам бившия й, е фактът, че баба ми има достатъчно пари, за да си купи повече неща от Бог.
Това, и че не страдам от самоубийствени пристъпи.
Чувствам се засенчен от някакъв педал, който е решил да се простреля, докато е нямал и един проблем в живота си. И е чукал най-красивото момиче на Земята.
Лесно е да обичаш мъртвите. Помниш единственото умно нещо, което някога са казали. Лесни са за търпене, защото нито взимат място, нито изискват внимание, нито говорят.
***
Баба умря преди месец. Когато го чух, ми прималя. Не ми бе тъжно за нея.
Не ме разбирайте погрешно, не искам да си мислите, че не се чувствам виновен за това, че не ми пука, че баба е мъртва. Виновно ми е. Но не ми пука.
Лошото е, че след смъртта й завещанието й ще бъде прочетено.
Семейството ни не е малко. А аз никога не съм бил от любимите й внуци.
О, да се бях притеснил за парите. Ако парите ме тревожеха, щях да съм щастлив, че съм запазил здравия си разум. Но единственото, за което можех да мисля, бе, че ако в крайна сметка остана беден, Тери си отиваше. Беше ясно. Тя се правеше, че ме обича, но съм убеден, че знаеше, че аз знам, че не е така. Осъзнаваше, че съм зависим.
Че за мен небето не бе красиво. Морето не изглеждаше могъщо. Нямаше нищо тъжно, жизнерадостно или мелодично. Освен нея.
Нейната усмивка бе единствената радост и нейните сълзи - единствената тъга. Тя бе уникалното нещо, което можеше да ме накара да чувствам. И ако я загубех, губех всякакъв смисъл.
Можех да живея без да ме обича. Рано или късно щеше да ми изневерява, щях да преглътна и това. Но ако имах пари, щях да я виждам. Каквото и да правеше, щеше да е около мен. Колкото и да ме мразеше, щях да се наслаждавам на усмивката й.
Осъзнавам, че съм жалък.
- Оправяй се, душко. Трябва да тръгваме – казах, докато си слагах панталона.
- Готова съм .
Как го прави толкова бързо. Не би ли трябвало жените да се оправят бавно?
- Прекрасна си - усмихнах й се.
- Знам - тя кимна.
- Не се притеснявай. Със сигурност ни е оставила повече, отколкото можем да изхарчим в един живот.
- Сериозно. Не се чувствам комфортно в ролята на моралиста, но... - изгледа ме с погнуса. - Става въпрос за жената, която те издържа през целия ти живот, и единственото, което ти хрумва да кажеш в този момент, е че си сигурен, че ти е оставила пари?
Казах го, защото знам, че това е единственото, което те притеснява. Кучка.
- Шегувам се. Опитвам се да не съм тъжен. Страх ме е. В момента, в който се оставя на тъгата, започвам да затъвам все повече.
О боже, дано ни е оставила пари.
***
Беше театрална и превзета. Беше готова на всичко само и само за да изглежда като герой от тъпа пиеса в главата си. Дори когато беше мъртва, трябваше да е театрална.
Държеше да четат завещанието й в имението й вместо в града. И това не би било прекалено, но до там нямаше нормален път. Имението беше толкова трудно за достигане, че дори тя не живееше там. Купи го единствено, за да се прави на герой от някой безумен филм, но усилията да продължи сцената и да заживее там се оказаха твърде големи .
***
- Роднините ми не ме обичат много.
Когато отида там ще се държат неуважително с мен пред нея. Изпитвам нужда да говоря за това с нея, но ми е обидно да го спомена с точни думи.
- Защо?
- Защото не са приятни хора.
- Не е нужно да се обичате, предполагам.
- Просто исках да ти кажа да не се засягаш много от тях. И да не се набутваш в конфликти, ако е възможно. Възможно е да се опитват да те провокират. Ще трябва да ги търпим, докато прочетат завещанието и след това няма да ги виждаме никога повече. Прави се, че не забелязваш, ако се заяждат.
- Мога да правя това.
Беше тиха и затворена в себе си. В такива моменти исках да зная какво е в главата й. Изглеждаше тъжна. Изглеждаше тъжна винаги когато мълчеше. Понякога си мисля, че е тъжна през цялото време, но докато говори, го крие, защото осъзнава, че тогава хората я гледат. Но аз я наблюдавам през цялото време.
- Как си?
- Добре.
***
Когато пристигнахме, беше нощ. Не бях виждал имението от години.
- Красиво е. Виж - тя ме побутна и ми посочи към гората. Не разбрах какво точно показва.
- Дам.
- Би било прекрасна снимка.
- Наистина - кимнах. - Няма да се застояваме дълго. Ще изчакаме всички да дойдат. Адвокатът да прочете завещанието й, след това си тръгваме.
- Бягаш от роднините.
- Именно.
- Бягаш от нас? - писклив женски глас. - Срам! -ироничен тон. - Ще ме запознаеш ли с привлекателната си приятелка?
Тери подаде ръка и се усмихна жизнерадостно. Беше почти истинска щастлива усмивка.
- Аз съм Тери. И правя секс с него.
- Доста прямо - Ани се усмихна.
- Просто съм толкова развълнувана да науча за вас, че исках да изчерпаме темата за нас веднага.
Виждах, че братовчедка ми е недоволна. Със сигурност се е надявала на по-пасивен събеседник.
- Е, ще имаме достатъчно време да се опознаем. Адвокатът ще дойде чак след три дни - погледна ме и се ухили ехидно. - Ще трябва да ни търпиш още доста, братчедe.