автор: lachistein

Рибарските лодки осъмнаха заклещени от тонове мъртва риба в кървясалия кей.
Лакоми ята маршируваха по нацепените кореми на китове и делфини, докато подлютено, слънцето разпалваше миража на океанската клада. Вшити в перилата на понтоните изпружени могъщи сепии една по една склопяваха овъглените си очи.


***


Увенчан с корона от гръмоотводи, донжонът на Плексавра се издигаше върху малък вулканичен остров насред океана. По тесния каменист плаж, напудрен с кристали от сол и потрошените скелети на млади корабокрушенци, бродеше червен полумъж-полуомар с взор към остъклената с кварц уширена част на кулата. Там, облечена в рибарска мрежа, пред електрическото табло на малък олтар, се суетеше Плексавра. Върху главата си имаше шапка от син краб с по един от нетленните тестиси на бог Тавмант в щипките. На ръка разстояние от нея, във висок кръщелен купел пъшкаха полуживи ощавени гадини, а навън се приготвяше буря. Като гръм от ясно небе Плексавра изрева, сграбчила една от мръвките. В миг мрежата около сочното й тяло се разплете и тя ядно наниза гадината на стърчащия от олтара тризъбец. Червен и зъл, буреносният облак се сгъсти и бавно, но неотклонно заспуска електрическите си езици към гръмоотводите. Нейде под водата заиграха огромни наточени перки.


(20.12.2009)