автор: rosina

На смядовски диалект


На селу животът е такъв- хем е убав, хем не става.
Стоянчо, старият ерген, все мъ дебнеше кат лъв,
ама и мъжът ми, да ви кажа, не престава.
От где научил, че ми имал той мерак
и решил така да го издебни,
че в кръчмата порядъчно си пийнал, ама на крак
и не изчакал, като друг път да съ съмни.
Гледал ни е, ей тъй на, през рехавото ни перде
и в един върховен миг нъ изненада,
чи стана то, едно меле,
събориха цялата ограда.
Но Стоянчо, все пак оживя
и сега, дори ни мъ поглежда,
то и щоту моят от тогава, все сий у дома
и не ни остана никаква надежда.
Ама, то в живота нищо ни съ знай,
всичко може да съ случи,
то за туй и любовтъ е приказка без край,
почне ли веднъж, все шъ съ закучи.