автор: perun

Рано ранила, зора зазорила и слънцето – пита разлата –
ситно заръсва със златната слама, която на къра остана.
Всичко златисто е. Всичко се къпе в нетленна позлата.
Ден се задава, по-жежък от юлските, с чудна премяна...

...Буйно се лее атлазена лава от гордата вис на небето.
Гейзери лава изригва отдолу нестройното земно ядро...
Боже, на вана гигантска ли днес си обърнал морето, с което –
минал през купела златен – животът е станал вселена добро?

Златни кръщения „дебнат отвсякъде” – с властни карати:
златната баня извайва възторжени пътища, коти, съдби;
къщички, крайни квартали лустросва със златни цитати;
житиеписи невзрачни – наново – със златно мастило реди;

вгражда завети и мъдрост погазвана в памет от злато ковано;
стеле златисти бразди в равнината, обраснала с четина груба;
със златоносна омая налива плода на лозници пространни;
в златна отвара накисва дори на самара едната подпруга...

* * *

Всичко е златно, или се покрива с емайла на светла позлата.
Господи, радвай със златни колажи ландшафта на всеки сезон!
Радвай навеки побратима с танца красив на златата!...
...А пък мен /някой ден/ почети – с паметник скромен... от бронз...