автор: ch

Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.

А вчера сякаш беше... бях по млад,
по силен и решителен... по глупав,
вървях напред и търсех моя свят.
Намерих го - под грижите затрупан.

И мойто пладне бързо преваля,
небето ми напълни се със бури,
Денят отмина вече... а нощта
се крие сякаш в близките клисури.

...

Събудих се внезапно... бях заспал
на пейката от слънцето прежулена,
Животът на баща ми в миг разбрал...
...а слънцето ме гледаше учудено...