говорих преди малко с две приятелки местни, тук от хулите за съвместимостта между хората.
говорихме за различни неща, не само за съвместимостта, но ето част от това.
аз съм будист. като такъв се опитвам да разбера смисъла на нещата по принцип и позицията на събеседниците си и причинно следствените връзки за нея, но ще ви изложа тук своята позиция за жените и мъжете,
според това как аз разбирам будизма и философията за инг и янг.
смятам, че всеки човек представлява идеална капка от общия кръг на женското и мъжкото. т.е. всеки сам по себе си е идеално божие творение и съдържа в себе си идеалите на допълващата го половинка. проблема идва от това, че всеки притежава различна големина /различен индивидуален радиус - така да се каже/.
това обаче предполага, като необходимо и достатъчно условие за щастлива връзка, да намерим точната липсваща капка за себе си /със същия размер и допълваща форма/
какво се случва ако не успеем.
допускаме, че нашата големина определя способността ни да даваме и получаваме.
ако приемем, че липсва размерен съвпад, това ще означава, че способността на единия да дарява е по-голяма, другия /с по-малкия размер/ не разполага с необходимия капацитет да поеме предоставеното му и това, което получава започва да му досажда /направо си го избива на досада/, на другия от своя страна не му достига внимание, защото малкия не е в състояние да му го предостави. при това връзката страда. измъчват се и двете страни.
този, който е по-голям, би могъл да пригоди своя размер към по-малкия, т.е да си ампутира доброволно част от божествената същност, в името на връзката /в крайна сметка той затова е по-голям, защото съзнанието му е в по-висок еволюционен стадий/.
сега. това е моето разбиране. но не мога да разбера, ако нянаме късмета да срещнем точната си половинка или най-близката до нея, редно ли е да се коригираме непрекъснато, като се знае, че както сме с различни размери, така и темповете ни на развитие са различни. т.е. моето момиче /питам се на глас чисто хипотетично/ длъжно ли е постоянно да се ограничава заради това, че аз изоставам и не мога да порасна?
абе въобще струва ли си да се мисли върху това, животните не го правят, нали?