автор: vitoriovitalis

Когато падне съботната вечер,
очаквана пристига самотата.
Не мога повече, не мога вече...
Не знам какво ще бъде по-нататък.

Лежа без мисъл на дивана.
Семейният уют не ме привлича.
От колко време вече стана –
омъжена жена обичам.

Сега деля, но не по равно
от всички радости на любовта.
И през сърцето ми минава рана,
разделяща на две света.

Вървя, разсечен смъртоносно,
на ден и нощ, на “тръгвай” и “ела”.
Избърсала сълзата полунощна,
до мен въздъхна моята жена.