...понякога
рисувам с цвят -
един,
до болка плътен
и прозрачен като нежност,
понякога съм
само бялото на листа
и там събирам
всичко неизречено,
с което волята
текстурите изплита...
...понякога
и волята не стига,
да се изправиш срещу себе си
във търсене на измеримост.
Протягаш се във нищото,
за да се хванеш
за тънък щрих въображение,
да уплътниш света
в несъществуващ смисъл,
и да останеш в него
с усещане за вертикалност,
докато стръкчето-душа
пробие с коренче хартията...
Но стръкчето...
...но стръкчето е вик -
не осъзнаваш,
че не понася двуизмерност,
не се замисляш,
как ще порасне другаде
и само ехото от него
ще продължава
да се блъска в листа
изгубено до бледо розово
зад изгрева на сянката
върху едно спонтанно суми-е...*
-------------------------------------------------
*суми-е - японска живопис