автор: mariq_vergova

На един Поет...

Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче,

и смутено пред мене стои,
първи стихове влюбено срича -
то ме гледа през твойте очи,
от сърцето ти жадно наднича.

И се срещаме някъде там,
на безгрижното детство из дните.
И светът е пак щур и голям,
пак на плитки заплитам косите си.

И се втурвам лудешки навън,
по-немирна и волна от вятър,
към вълшебния шеметен сън
на горещото, слънчево лято.

Към филиите с мед и маслó,
юлски вечери, щурчови песни
и с летящо под мен колело
гоня пак хоризонта далечен.

Онова босоного момче...
Уж порасло, а все си е същото -
със по врабчовски топло сърце.
Хей, момичето в мен те прегръща!