автор: ladyinblack

Кое му е доброто на доброто?
В битийността ни-уж логичен жест е.
Ако не стиска лозунг с гръмко мото
и планини ще може да премести.

Сърдечност тиха с автор неизвестен.
А инак са ръцете му заети-
в очите си до портите небесни
да се издигнем, че и да засветим.

Тогава пак кое му е доброто?
Улисани в желания, стремежи,
дори да е поискано било то
ще навреди, защото сме невежи.

Отдъхваме-изпълнили дълга си,
но още газим в страсти мочурливи.
Вменените критерии, нагласи
ни правят само временно щастливи.

Отдаваме се, вярно, но привидно,
несетили вкуса на свободата,
защото всяко нещо ни е свидно
и търсим несъзнателно отплата.

Дивим се, че добро не ни се връща,
увлечени в човешките химери
и вече ни е станало присъщо
дори и добрините си да мерим!

Подучени от моди и мистици
робуваме на празници и дати.
Даряваме, но ставаме длъжници...
Лустрирани. И пак -неосъзнати.

милена белчева
08.11.12

/мислопровокирано/