Е Несор ? Донесе ли изходните ... “вещества” ? – Несор бе среден на ръст, светлокож младеж, с лунички тук-там и кафеникава коса. Не беше грозен, но нямаше и красотата изискваща се да се издигнеш в обществото. - Доста тежеше копелдака. Още ме боли гърба дето го мъкнах до тука.
– А и определено му липсваше омайващия глас на съветниците, но пък ставаше за работа. – Ъъъ... Господин Дивелт ще трябва ли да го върна като предишните затворници или може просто да го изхвърля в склада ? – Ще видим Несор. Ако опита този път е успешен, определено няма да ти се налага да мъкнеш затворници през тунелите. Тръгнаха през коридорите в източната част на имението на лорд Велтрот. Стените бяха обсипани с щитове с герба на рода му – пчела кацнала на люляк. Историята на герба, макар не толкова интересна колкото историята на човека чакащ го в края на коридора, все пак беше откъснала доктор Дивелт от задачата му – да излекува сина на лорд Велтрот. Най-властния човек в целия запад бе помолил лично за помощта му. Но дори като един от най-добрите лекари в целия свят Джем Дивелт не бе виждал подобен случай. Младежът изпадаше в гърчове, докато от порите на ръцете му течеше кръв, а през останалото време лежеше. Почти нямаше време да се храни. Слугините бяха напуснали, когато лорда им заповяда да се грижат за сина му, така че на Несор се падаше честа да чисти изпражненията на младия лорд. “Струва си за парите които ще получим, ако сина на лорда оживее. А и за славата която ще спечеля когато излекувам най-заплетения случай в историята на медицината.” Влезе в четвъртата стая вляво и миризмата го удари като юмрук в носа. Миришеше на изпражнения, пот и смърт. “Тук се чувствам като у дома.” И все пак изглежда младият му помощник не споделяше вижданията му. – Малкия боклук пак е осрал всичко а ? – Хвана две кърпи и отиде при леглото да изчисти. Отвори малкото прозорче на стената да се измирише. – Е лорд Финиъс, дано сте си прекарали добре, защото дойде ред за лечението. Ето ви отвара против болката. – Бледото тяло остана неподвижно, а от устата на лорда се чу само “Храхх”. Последно доктор Дивелт се беше видял с него преди две седмици, и докато тогава смяташе, че няма начин да стане по-лошо, явно можеше. Погледна помощника си и му кимна. – Инструментите ли тря’а ти дам са ? – Леко понакуцваше откакто си удари крака преди около месец. Доктора извади с рязко движение бяла кърпичка и запуши носа си. Дори да беше изсечен от камък пак трудно би одържал на смрадта. Освен самата миризма тя носеше и още нещо. Някакво усещане. Всеки път когато доктора прекарваше час или два тук спеше неспокойно, имаше кошмари, страдаше от параноя и всякакви други подобни. Дори веднъж му се бе привидяло чуждо лице в огледалото. Извода беше че когато кърви във въздуха се разнасяха спори, които попаднали в тялото на човек водят до нервен срив. Дори и така, основната задача на лекаря си оставаше същата – да стане известен по целия свят и да получи своята камара пари. Несор най-накрая докара куфарчето с инструменти. Този път бяха различни. Извади бръснач, превръзки, памук, щипки и още десетки неща от които щеше да има нужда по време на операцията . Бе утишъл до гилдията на алхимиците за да вземе ДяволскаВилка. Билка която забавя сърцето дотолкова, че то реално спира да работи за около минута. Плана бе прост. Изглежда в сърцето на младежа имаше инфекция ... или нещо друго ? Каквото и да имаше, то вероятно беше в сърцето или в стомаха. Щеше да инжектира дяволска вилка на младия лорд и на престъпника, след това да извади сърцето на лорда и да го размени с това на престъпника. Щеше да е доста трудно. Мъжът от затвора така или иначе беше осъден на смърт, защо поне да не влезе в употреба? Извади един бръснач и се захвана за работа...
Операцията мина успешно. Сърцата бяха разменени. Всъщност само едното – не му остана време да сложи сърцето на лорда в престъпника. Интересно беше, че сърцето макар и вън от тялото продължаваше да бие бавно. Изхвърляше някаква черна гъста течност. Приличаше на катран. – Успяхме Несор. – Дивелт се усмихна и се обърна към помощника си. – Успя..... – Несор лежеше на земята и се давеше в собствената си кръв. Гърлото му беше разкъсано. Над тялото му стоеше младия лорд. Шевовете не бяха зараснали и от тях течеше кръв, но той някак си, противно на всички закони, стоеше прав. Кожата му беше прозрачна и си личаха всички вени, които на тази светлина изглеждаха черни. Очите му също бяха черни. Финиъс погледна към лявата си ръка и сви пръсти, при което се чу силно пукане на кости, после стисна юмрук, който неясно как успя да побелее дори повече от останалото тяло, после потече кръв. На тази светлина беше черна. С невероятна скорост се засили и заби ръката си дълбоко в тялото на доктора. Отвори уста и там се видяха чифт оранжево-черни остри зъби. “Ще умра. Аз доктор Дивелт, спасил хиляди животи, ще умра от ръцете на този ...” Странен звук прозвънтя някъде вдясно от доктора. Ръката на Финиъс изхвърча от тялото и почти безшумно падна на земята. Доктора падна на земята, но дори с замъглено от кръвозагубата и шока зрение успя да различи лорд Велтрот. Той хвърли нещо тежко на земята, вероятно арбалет, и извади сабята си. Последваха няколко бързи разсичания и младежът който Дивелт трябваше да спаси се свлече на земята и се ... втечни. Стана на каша. Лорда направи искри с меча си, и кашата се запали с ярко червен пламък. Доктора килна глава да види както се е случило с откъснатата ръка, но тя също се беше разложила. Беше на път да изгуби съзнание, а с това и живота си, когато чу лорда да му казва нещо. “Хайде докторе, ако оживееш давам клетвата си на лорд, да те посипя с злато. ” Ще умра. Аз доктор Дивелт, спасил хиляди животи, ще умра от ръцете на този от ръцете на този демон.”