Преди да дойде онзи час на срещата,
за първи път във който ще се видим,
ще разлепим по себе си афиши, че сме искрени
и няма да търпим да сме подведени.
Порядъчно излъскани, но пак естествени,
вежливо-джентълменски жестове ще правим,
едва загатвайки сърцата си горещи,
които зад прозрачна броня сме поставили.
Ще се опипваме с предположения неясни,
с очите си ще търсим някаква пролука,
със нос ще душим- дали пък във ръката си
за бронята ни не държат отсреща ключа.
И всичкото това при положение, че
пределно ясен ни е неговия притежател
и очевадно липсващото намерение
да се раздават в скоро време дубликати.
Към себе си извършваме предателство
и без значение е как ще го наричаме.
А тя е проста истината, и е кратка-
заключили сме се, пък искаме да ни обичат.