Затварям книгата на любовта.
Сега съм трезв, великодушен и спокоен.
Поглеждам през балконската врата.
Денят изглежда пак ще е дъждовен.
Тревогите останаха зад мене.
Светът отново е приятно скучен.
И няма вече да съм раздвоен.
Ще бъда верен като дворно куче.
Във кухнята потракват кротко
лъжички, чаши и съдинки.
По случай връщането ми приготвят
закуска с мед и палачинки.
Навън полека заваля.
Опирам чело до стъклата.
Душата ми се разрева.
Животът е ужасно кратък.