автор: nellnokia

Житейският кладенец тихо бълбука –
най-горе е чиста вода,
под нея нечистата смело прелива
в мътилка от грешни дела.
Надолу е тиня,
надолу е блато,
удавени мисли и плът
и всеки е скрил своя трупен остатък
разложен до череп и смърт.
На дъното нищо –
от много години
гол камък и земни недра...
И чудиш се тази безродна пустиня
как никне под пласт от вода.
Но тайна е старият кладенец в мрака –
отгоре все черпим вода,
а аз за надолу, дори разсъблякох
безплътната своя душа.
Не стигнах пустини, не срещнах миражи,
в мътилката рязко се спрях –
под мен още топъл в студения кладенец
животът издигна ръка.
И здраво захапа на слънцето вената
пробила небесния свод
с лъчите си вързала старото минало
с два атома чист кислород.
И с всичките грешни дела неудавени
и този път май оцелях,
но зная, че долу в житейския кладенец
живее и моят порок.
Живеят и моите трупове стари,
намерили тъмен подслон.
Спохождат ме тихичко - верни другари -
намират ме все мълчешком.

Житейският кладенец тихо бълбука
по-сладък от жива вода.
Това не е приказка, няма поука...

Но тук чакат празни ведра?..