автор: secret_rose

Преди сланите с тънките си пръсти
да са наплели
северни дантели
по крехката коричка на сърцето ми
и дъхавата шума под асмите
да се прелее бавно в чернозема
на търсещите ми очи;
преди да побелеят бреговете
на дланите,
изгубили перото си,
мечтите ми да задимят в комина,
и приказките за деца и хора
преди
да седнат хрисимо в панера
до печката на старата ми обич...
Ще ти напаля топло
в малък стих.
Такъв един,
съвсем невзрачно рошав.
И там ще ти напиша,
че студа е...
студа е време,
някога изгубено,
и в него само пепелно се връща
утехата на нашата любов.
Преди да са ни грабнали сланите,
в едно начало стих ще бъдем влюбени.