автор: lordly

От балдър-време не го бях виждал Недин Матю и затуй му са метнах въз врата радостно:
- Де се губиш бе човек? На село замина, селянин стана! Хич пък да не се завъртиш из квартала, авери да видиш, зевзеклък да чуеш – ей тъй го занареждах, а той един такъв оклюман ми са вижда.
- Върнах се бе, Даскале, върнах се безвъзвратно и окончателно – дума Матю, ама пак един такъв кахърилия.
- Хайде драги, кажи си, та да ти олекне на душицата – подканих, а той много-много се не бави и започна:
- Нали знаеш, че кат заминаха децата по чужбините, продадох гарсониерата и гаража, врътнах ключа на апартамента и се заселих в Гуцаново. Там дворче подредих, дребна гад, овце и прасета завъдих, даже и авджия станах. По две прасета всяка година си угоявах, бучках им по Коледа и по Петльовден ножката и си блажехме с жената целогодишно. Все от странджанската порода си взимах, до преди две години.
Къде ма подкокороса ветиринарния, „вземи си, вика от ландрата, та да видиш крехка мръвка, розова сланинка и сладка кожичка”. Послушах го, дигнах се чак до харманлийско и докарах едно прасенце, ей тъй за проба. Докарах го, едно такова розовичко, с почти прозрачна кожа, с едни клепнали ушички и врътната на пискюл опашчица. Пуснах го при странжалийчето в кочината, а то се гуши в кюшето и та гледа с едни такива едни червени очички, че... Прибра го жената в къщи на топло и две седмици с мляко от козата го храни. После мина на обща храна, ама за него все беше по-така.
Не си седеше в кончинката, аз за него отделна сковах, ами по цел ден подир жената, а като рече да седне тя, веднага в полата й. С мене пък игри си играеше – изчака ме откъм гръб, бутне ме с зурличката и бяга, та се крие.
И тъй, тъй – до Коледа. Цяла нощ, сън не ме хвана. Булката и тя, върти се и сумти. На сутринта отидох и заклах странджанското, макар и по-дребно да беше.
Дойде Новата година, мина Петльовден, запролети и залети, ний със Сисито (тъй я кръстихме свинкята) на гушкане и криеница си играем. Взеха да ме подпитват в кръчмата, дали за разплод я остаям. Да не ни излезе приказка, на нерез я закарахме, а тя пищи, бяга и на оня му мина ищяха. Тъй мома си остана.
След втората Коледа ме изключиха от ловджийската дружинка, а след това и в кръчмата взеха да ме отбягват. Продадохме всичко и ей ни обратно – завърши с пухтене разказа си Недин Матю.
- Ми свинкята – избързах веднага аз.
- А, със жената е на разходка в долният край на Морската – едва, едва промълви Матю и с наведена глава затътри ноги къде тях си.