На Новалис по повод на неговия "Химн"
Щом душата ми по тебе пламна,
в любов свещена, моногамна,
сетих на живота тази сладост,
от която блика вечна младост.
Тайната на мойта укротена страст
е преграда срещу целия контраст,
който се взривява от афект,
служещ в поетичния ефект
за описване на буйния ламтеж,
същестуващ в постоянния копнеж,
който те измъчва като жажда,
от която нова непрекъснато се ражда.
Тъй живеят хората в глад,
който, като непосилен ад,
сочи извратеност похотлива,
светеща от злоба завистлива.
Похотта не знае чувството любовно,
с обаяние чаровно,
от постигана взаимност
чрез съпружеска интимност.
Чрез страстта да си блажен
е човешки дълг свещен,
който предполага чистотата,
даваща на влюбените красотата.