автор: nikoi

Задушно ми е днес. Един архангел
изпляска със криле и падна кротко.
В съня си с мъртво жито те нахраних
и тръгнах с теб към Рая на разходка
с една развята тънка черна риза -
последен флаг - наместо бяло знаме.
Задушно ми е. И ми се излиза
от тялото ми. Искам да измамя
живота си, до теб да се довлача
по пътя, осветен от стъпки тежки.
Не търся гроб, над който да заплача-
аз имам спомен за любов. Човешка.
Любимо мое, светло, тъмнооко
безкрайно кратко щастие, аз чакам.
Задушно ми е. Знам, че си високо,
на ада ми напук, напряко мрака.
И утре няма гробищното слънце
да изпари сълзата. Просто няма.
За мен не си ни паметник, ни кръст, а
остатък обич. Като свят голяма.