Разказвам ти приказки безнаказано,
разтеглям във времето чара си,
опитвам се да се залъжа,
че любовта е без граници.
Опитвам се да те омая,
да те накарам да вярваш,
че слънцето е на прага ти,
че дъгата е моята карма.
Опитвам се да си повярвам,
че наше е краткото време,
в което сме само двамата
и от любов сме обсебени.
Че няма утро и изгреви,
че приказката е вечна,
като една Шехерезада
залъгвам краткото време,
опитвам се да спра часовника,
да отдалеча настъпването,
на оня отчайващо кратък спомен,
в който след теб ще се лутам.